ето го поредното стихче... написах го преди два дни, като го оставих настрана, защото не смятам чее чак толковваа добро, пък и честно казано очаквах да опнапиша поне още 3-4....
е, та стихчето:

****
С поглед мил ти сърцето ми плени
С нежна ласка душата ми освободи
О, НЕ, недей плачи.

Аз съм вече надалече
И усещам че тъжиш за своето мече
О, НЕ, недей рида.

Със спомен мил аз те наградих
Със страст опасна ти ме изгори
О,НЕ, недей се смя.

Аз знам - все за мене мислиш
И сълзи - цели локви, рониш
О,ДА, аз няма да те забравя.

Абе мило, да ти кажа честно, въпреки разясненията ти и символиката, която влагаш в картинката пак не ми се връзва нещо. Може би друга картинка, по-ясна... И самото стихче, като тематика, нещо...почвам да се притеснявам... Хубаво е, мн добре е написано, като емоции е малко по-различно от останалите... Боже, какъв подробен разбор ти правя, аз по литература даже не казвам толкова неща за цял роман :))

Мило ти още не си прочела просто по новите стихчета. И това ти се струва добро ??? не смятам, абе първите като цяло ми дойдоха така наистина вдъхновенни от тъгата, а това вече е от пресушаващата таланта ми депресия